бег

Речник на българския език

бег съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бег
непълен член бе-га
пълен член бе-гът
мн.ч. бе-го-ве
членувано бе-го-ве-те
бройна форма бе-га
звателна форма