бебче

Речник на българския език

бѐбче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. бѐбе

Грешни изписвания (1)

  • бебчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. беб-че
членувано беб-че-то
мн.ч. беб-че-та
членувано беб-че-та-та