бахча

Речник на българския език

бахча̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бахчѝ, ж. Остар. Зеленчукова градина.

Грешни изписвания (3)

  • бахчъ
  • бъхча
  • бъхчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бах-ча
членувано бах-ча-та
мн.ч. бах-чи
членувано бах-чи-те
звателна форма