батерия

Речник на българския език

батѐрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. батѐрии, ж.
1. Спец. Във физиката — верига от галванически елементи за получаване на електрически ток.
2. Спец. Съединяване на еднотипни апарати и устройства в единна система за съвместно действие. Батерия за топла и студена вода.
3. Неголямо компактно устройство за захранване с електроенергия на апарат, уред. Часовник с батерия. Батерии за радиокасетофон.
4. Разг. Джобен електрически фенер.
същ. умал. батѐрийка, мн. батѐрийки, ж.
прил. батѐриен, батѐрийна, батѐрийно, мн. батѐрийни.

Грешни изписвания (11)

  • батереа
  • батереъ
  • батерея
  • батериа
  • батериъ
  • бътереа
  • бътереъ
  • бътерея
  • бътериа
  • бътериъ
  • бътерия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-те-рия
членувано ба-те-ри-я-та
мн.ч. ба-те-рии
членувано ба-те-ри-и-те
звателна форма