бастион

Речник на българския език

бастио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бастио̀ни, (два) бастио̀на, м.
1. Ъглово укрепление, издадено от крепостна стена.
2. Прен. Пренебр. Нещо, което трудно се превзема или разрушава и не се поддава на влияние. Бастион на комунизма. Бастион на глупостта.

Грешни изписвания (3)

  • бастеон
  • бъстеон
  • бъстион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бас-ти-он
непълен член бас-ти-о-на
пълен член бас-ти-о-нът
мн.ч. бас-ти-о-ни
членувано бас-ти-о-ни-те
бройна форма бас-ти-о-на
звателна форма