барут

Речник на българския език

бару̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Взривно вещество в снаряди, патрони, за експлозиви и др.
прил. бару̀тен, бару̀тна, бару̀тно, мн. бару̀тни. Барутен погреб.

Грешни изписвания (1)

  • бърут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-рут
непълен член ба-ру-та
пълен член ба-ру-тът
мн.ч. ба-ру-ти
членувано ба-ру-ти-те
бройна форма ба-ру-та
звателна форма —

Връзки