бартер

Речник на българския език

ба̀ртер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В търговията — натурална размяна; пласиране на стоки срещу стоки.
прил. ба̀ртерен, ба̀ртерна, ба̀ртерно, мн. ба̀ртерни. Бартерна сделка.

Грешни изписвания (1)

  • бартир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бар-тер
непълен член бар-те-ра
пълен член бар-те-рът
мн.ч. бар-те-ри
членувано бар-те-ри-те
бройна форма бар-те-ра
звателна форма