бард

Речник на българския език

бард — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ба̀рдът, ба̀рда, мн. ба̀рдове, м.
1. ист. Странстващ поет певец у древните келти.
2. Прен. Поет, който в основната част от творчеството си възпява събития или хора.

Грешни изписвания (1)

  • барт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бард
непълен член бар-да
пълен член бар-дът
мн.ч. бар-до-ве
членувано бар-до-ве-те
бройна форма бар-да
звателна форма —

Връзки