барабанчик

Речник на българския език

бараба̀нчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. бараба̀нчици, м. Лице, което отмерва с барабан такта при маршируване.

Грешни изписвания (7)

  • барабанчек
  • баръбанчек
  • баръбанчик
  • бърабанчек
  • бърабанчик
  • бъръбанчек
  • бъръбанчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ра-бан-чик
непълен член ба-ра-бан-чи-ка
пълен член ба-ра-бан-чи-кът
мн.ч. ба-ра-бан-чи-ци
членувано ба-ра-бан-чи-ци-те
бройна форма ба-ра-бан-чи-ци
звателна форма ба-ра-бан-чи-ко