баня

Речник на българския език

1. ба̀ня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. ба̀ни, ж.
1. Обществена сграда за къпане. Градска баня.
2. Помещение в жилище за къпане.
3. Обикн. мн. Минерален извор за къпане с лечебна цел. Минерални бани.
4. Излагане тялото на слънце, въздух или потапяне в минерална вода, кал и др. с лечебна цел. Слънчеви бани. Въздушна баня. Кални бани.
5. Загрята в специален съд вода или друга течност, в която се потапя изделие или друг съд с течност. Водна баня. Златна баня.

Грешни изписвания (1)

  • банъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ня
членувано ба-ня-та
мн.ч. ба-ни
членувано ба-ни-те
звателна форма

2. Ба̀ня географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Банъ