банкнота

Речник на българския език

банкно̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. банкно̀ти, ж. Книжен знак с посочена на него стойност, издаден от емисионна банка, който служи като парично средство.
прил. банкно̀тен, банкно̀тна, банкно̀тно, мн. банкно̀тни.

Грешни изписвания (3)

  • банкнотъ
  • бънкнота
  • бънкнотъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-к-но-та
членувано бан-к-но-та-та
мн.ч. бан-к-но-ти
членувано бан-к-но-ти-те
звателна форма