банка

Речник на българския език

ба̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀нки, ж.
1. Голямо учреждение за парични и кредитни операции. Българска народна банка. Търговска банка.
2. Прен. Съвкупност от сведения, данни, програми, които се натрупват и съхраняват на едно място.
прил. ба̀нков, ба̀нкова, ба̀нково, мн. ба̀нкови (в 1 знач.). Банков капитал. Банкови операции.



мн. ба̀нки, ж. Специална скамейка като дълъг чин за сядане и/или писане и четене в университетска аудитория, заседателна зала и под. Депутатите удряха с ръце по банките.



мн. ба̀нки, ж. Спец. Неголям цилиндричен дебелостенен стъклен съд, който се използва в медицината за съхраняване на кръв, течности и др. Две банки кръв.

Грешни изписвания (1)

  • банкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-ка
членувано бан-ка-та
мн.ч. бан-ки
членувано бан-ки-те
звателна форма