баничка

Речник на българския език

ба̀ничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀нички, ж. Тестено изделие — парче баница или нарочно приготвено и опечено с големината на парче баница, което се продава за закуска.

Грешни изписвания (3)

  • банечка
  • банечкъ
  • баничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-нич-ка
членувано ба-нич-ка-та
мн.ч. ба-нич-ки
членувано ба-нич-ки-те
звателна форма