бамя

Речник на българския език

ба̀мя — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Вид зеленчук с мъхести месести шушулки, пълни с дребни зърна.

Грешни изписвания (1)

  • бамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-мя
членувано ба-мя-та
мн.ч. ба-ми
членувано ба-ми-те
звателна форма —

Връзки