балканджия

Речник на българския език

балканджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. балканджѝи, м. Човек от балкана.
прил. балканджѝйски, балканджѝйска, балканджѝйско, мн. балканджѝйски.

Грешни изписвания (7)

  • балканджиъ
  • балкънджиъ
  • балкънджия
  • бълканджиъ
  • бълканджия
  • бълкънджиъ
  • бълкънджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бал-кан-джия
непълен член бал-кан-джи-я-та
пълен член бал-кан-джи-я-та
мн.ч. бал-кан-джии
членувано бал-кан-джи-и-те
бройна форма бал-кан-джии
звателна форма бал-кан-джи-йо