баластра

Речник на българския език

бала̀стра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Речен чакъл и пясък като строителен материал, най-често за приготвяне на бетон.

Грешни изписвания (3)

  • баластръ
  • бъластра
  • бъластръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-лас-т-ра
членувано ба-лас-т-ра-та
мн.ч. ба-лас-т-ри
членувано ба-лас-т-ри-те
звателна форма