балалайка

Речник на българския език

балала̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. балала̀йки, ж. Руски народен музикален инструмент с три струни и триъгълен корпус.

Грешни изписвания (7)

  • балалайкъ
  • балълайка
  • балълайкъ
  • бълалайка
  • бълалайкъ
  • бълълайка
  • бълълайкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ла-лай-ка
членувано ба-ла-лай-ка-та
мн.ч. ба-ла-лай-ки
членувано ба-ла-лай-ки-те
звателна форма