байц

Речник на българския език

байц съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ба̀йцът, ба̀йца, само ед., м. Спец.
1. Водна или спиртна боя за повърхностно оцветяване на дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
2. Киселина или масло за почистване на метални изделия или за промяна на първоначалния им цвят.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. байц
непълен член бай-ца
пълен член бай-цът
мн.ч. бай-цо-ве
членувано бай-цо-ве-те
бройна форма бай-ца
звателна форма