базилиск

Речник на българския език

базилѝск съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Ужасяващо митологично същество “крал на змиите”. Произлиза от старогръцката митология и дори е описано в “Естествената История” на Плиний Стари, който го описва като "малка змия, тъй отровна, че дори погледа и носи смърт".

На старогръцки “базилеус” означава цар. Наречен е така, заради оформените като корона израстъци на главата му, споменати в някои митове.

В ранните предания базилискът вкаменява с поглед и има смъртоносна отрова. В последвалите предания базилиска става все по-чудовищен — огромно злонамерено същество, чиито допир също носи смърт. И дори в най-крайните приказки се стига до това, че докоснат от това създание предмет е смъртоносен и базилиска опустошава цели градове.

Базилискът се излюпва от яйце на усойница, измътено от петел. Кукуригането на петел е фатално за могъщото чудовище, а друг смъртоносен враг на базилиска е невестулката, която устоява на погледа му и ако е малък, го изяжда.

В България съществото, често е наричано още василиск. Става дума за различно четене на гръцката азбука и по-точно върху буквата “бета”, която в древна Елада се е четяла като “Б”, а във Византия и съвременна Гърция — като “В” (вита).

Някои автори представят базилиска като люспест петел с корона от шипове. Това е подвид, известен като кокатрис, който изглежда по такъв начин.

Грешни изписвания (3)

  • базелиск
  • бъзелиск
  • бъзилиск

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-зи-лиск
непълен член ба-зи-лис-ка
пълен член ба-зи-лис-кът
мн.ч. ба-зи-лис-ки
членувано ба-зи-лис-ки-те
бройна форма ба-зи-лис-ка
звателна форма