базилика

Речник на българския език

базѝлика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. базѝлики, ж. ист.
1. В древния Рим — правоъгълно здание за седалище на съд.
2. Християнски храм в правоъгълна форма с множество колони.

Грешни изписвания (7)

  • базилека
  • базилекъ
  • базиликъ
  • бъзилека
  • бъзилекъ
  • бъзилика
  • бъзиликъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-зи-ли-ка
членувано ба-зи-ли-ка-та
мн.ч. ба-зи-ли-ки
членувано ба-зи-ли-ки-те
звателна форма