бавачка

Речник на българския език

бава̀чка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. бава̀чки, ж. Жена, наета да гледа, да занимава малко дете.

Грешни изписвания (3)

  • бавачкъ
  • бъвачка
  • бъвачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-вач-ка
членувано ба-вач-ка-та
мн.ч. ба-вач-ки
членувано ба-вач-ки-те
звателна форма ба-вач-ке