ахат

Речник на българския език

1. аха̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. аха̀ти, (два) аха̀та, м. Твърд полускъпоценен камък от рода на кварца, който се употребява за украшения, малки сувенирни предмети, в техниката.
прил. аха̀тов, аха̀това, аха̀тово, мн. аха̀тови.

Грешни изписвания (1)

  • ъхат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ахат
непълен член аха-та
пълен член аха-тът
мн.ч. аха-ти
членувано аха-ти-те
бройна форма аха-та
звателна форма

2. ахат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

ахат е производна форма на ахам (сег. вр., 3 л., мн. ч.).