афинитетче

Речник на българския език

афинитетче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. афи-ни-тет-че
членувано афи-ни-тет-че-то
мн.ч. афи-ни-тет-че-та
членувано афи-ни-тет-че-та-та