афинитет

Речник на българския език

афинитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В химията — качество на химически елементи да реагират химически помежду си.
2. Прен. Вътрешно сходство, душевна близост.
3. Прен. Склонност, предразположение към нещо.

Грешни изписвания (7)

  • афенетет
  • афенитет
  • афинетет
  • ъфенетет
  • ъфенитет
  • ъфинетет
  • ъфинитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. афи-ни-тет
непълен член афи-ни-те-та
пълен член афи-ни-те-тът
мн.ч. афи-ни-те-ти
членувано афи-ни-те-ти-те
бройна форма афи-ни-те-та
звателна форма