аут

Речник на българския език

1. а̀ут — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • аот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аут
непълен член ау-та
пълен член ау-тът
мн.ч. ау-то-ве
членувано ау-то-ве-те
бройна форма ау-та
звателна форма —

2. а̀ут — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

1. същ., само ед., м. Положение в спортна игра, при което топката излиза вън от игрището.
2. Нареч. Разг. Вън, навън, извън.

Грешни изписвания (1)

  • аот

Връзки