атракция

Речник на българския език

атра̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. атра̀кции, ж. Ефектен номер, обикн. в циркова или шоупрограма, който привлича вниманието на публиката.
прил. атракцио̀нен, атракцио̀нна, атракцио̀нно, мн. атракцио̀нни. Атракционна програма.

Грешни изписвания (11)

  • атракцеа
  • атракцеъ
  • атракцея
  • атракциа
  • атракциъ
  • ътракцеа
  • ътракцеъ
  • ътракцея
  • ътракциа
  • ътракциъ
  • ътракция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ат-рак-ция
членувано ат-рак-ци-я-та
мн.ч. ат-рак-ции
членувано ат-рак-ци-и-те
звателна форма