атлетика

Речник на българския език

атлѐтика — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Практикуване на физически упражнения и спортове, напр. в състезания по бягане, скачане и др.
• Лека атлетика. — Вид спорт, който обхваща бягане, спортно ходене, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др.
• Тежка атлетика. — Спортът вдигане на тежести.

Грешни изписвания (7)

  • атлетека
  • атлетекъ
  • атлетикъ
  • ътлетека
  • ътлетекъ
  • ътлетика
  • ътлетикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ат-ле-ти-ка
членувано ат-ле-ти-ка-та
мн.ч. ат-ле-ти-ки
членувано ат-ле-ти-ки-те
звателна форма —

Връзки