атеист

Речник на българския език

атеѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. атеѝсти, м. Последовател на атеизма; безбожник.

Грешни изписвания (3)

  • атиист
  • ътеист
  • ътиист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ате-ист
непълен член ате-ис-та
пълен член ате-ис-тът
мн.ч. ате-ис-ти
членувано ате-ис-ти-те
бройна форма ате-ис-ти
звателна форма ате-ис-те