атеизъм

Речник на българския език

атеѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Отрицание на съществуването на бог; безбожие.
прил. атеистѝчен, атеистѝчна, атеистѝчно, мн. атеистѝчни. Атеистична литература.

Грешни изписвания (7)

  • атеизам
  • атиизам
  • атиизъм
  • ътеизам
  • ътеизъм
  • ътиизам
  • ътиизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ате-и-зъм
непълен член ате-из-ма
пълен член ате-из-мът
мн.ч. ате-из-ми
членувано ате-из-ми-те
бройна форма ате-и-зъ-ма
звателна форма