астигматик

Речник на българския език

астигматик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-тиг-ма-тик
непълен член ас-тиг-ма-ти-ка
пълен член ас-тиг-ма-ти-кът
мн.ч. ас-тиг-ма-ти-ци
членувано ас-тиг-ма-ти-ци-те
бройна форма ас-тиг-ма-ти-ци
звателна форма ас-тиг-ма-ти-ко