асоциативен

Речник на българския език

асоциатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

асоциатѝвна, асоциатѝвно, мн. асоциатѝвни, прил. Който се отнася до асоциация (в 1 знач.). Асоциативна връзка.

Грешни изписвания (31)

  • асоцеативен
  • асоцеативин
  • асоцеътивен
  • асоцеътивин
  • асоциативин
  • асоциътивен
  • асоциътивин
  • асуцеативен
  • асуцеативин
  • асуцеътивен
  • асуцеътивин
  • асуциативен
  • асуциативин
  • асуциътивен
  • асуциътивин
  • ъсоцеативен
  • ъсоцеативин
  • ъсоцеътивен
  • ъсоцеътивин
  • ъсоциативен
  • ъсоциативин
  • ъсоциътивен
  • ъсоциътивин
  • ъсуцеативен
  • ъсуцеативин
  • ъсуцеътивен
  • ъсуцеътивин
  • ъсуциативен
  • ъсуциативин
  • ъсуциътивен
  • ъсуциътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. асо-ци-а-ти-вен
непълен член асо-ци-а-тив-ния
пълен член асо-ци-а-тив-ни-ят
ж. р. асо-ци-а-тив-на
членувано асо-ци-а-тив-на-та
ср. р. асо-ци-а-тив-но
членувано асо-ци-а-тив-но-то
мн. ч. асо-ци-а-тив-ни
членувано асо-ци-а-тив-ни-те