архитекто̀ника
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Спец. Хармонично съчетание на части в една цялост (в архитектурата, музиката, литературата, изкуството).
Грешни изписвания (31)
- архетектонека
- архетектонекъ
- архетектоника
- архетектоникъ
- архетиктонека
- архетиктонекъ
- архетиктоника
- архетиктоникъ
- архитектонека
- архитектонекъ
- архитектоникъ
- архитиктонека
- архитиктонекъ
- архитиктоника
- архитиктоникъ
- ърхетектонека
- ърхетектонекъ
- ърхетектоника
- ърхетектоникъ
- ърхетиктонека
- ърхетиктонекъ
- ърхетиктоника
- ърхетиктоникъ
- ърхитектонека
- ърхитектонекъ
- ърхитектоника
- ърхитектоникъ
- ърхитиктонека
- ърхитиктонекъ
- ърхитиктоника
- ърхитиктоникъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ар-хи-тек-то-ни-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ар-хи-тек-то-ни-ка-та | |
| мн.ч. | ар-хи-тек-то-ни-ки | |
| членувано | ар-хи-тек-то-ни-ки-те | |
| звателна форма | — | |