архетипен

Речник на българския език

архетипен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ар-хе-ти-пен
непълен член ар-хе-тип-ния
пълен член ар-хе-тип-ни-ят
ж. р. ар-хе-тип-на
членувано ар-хе-тип-на-та
ср. р. ар-хе-тип-но
членувано ар-хе-тип-но-то
мн. ч. ар-хе-тип-ни
членувано ар-хе-тип-ни-те