архетип

Речник на българския език

1. архетѝп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Първообраз; архаични характеристики от митологичните образи, които присъстват във всеки човек.

Грешни изписвания (3)

  • архитип
  • ърхетип
  • ърхитип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хе-тип
непълен член ар-хе-ти-па
пълен член ар-хе-ти-път
мн.ч. ар-хе-ти-по-ве
членувано ар-хе-ти-по-ве-те
бройна форма ар-хе-ти-па
звателна форма

2. архетѝп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Първообраз; архаични характеристики от митологичните образи, които присъстват във всеки човек.

Грешни изписвания (3)

  • архитип
  • ърхетип
  • ърхитип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хе-тип
непълен член ар-хе-ти-па
пълен член ар-хе-ти-път
мн.ч. ар-хе-ти-пи
членувано ар-хе-ти-пи-те
бройна форма ар-хе-ти-па
звателна форма