аритметика

Речник на българския език

аритмѐтика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Дял от математиката, в който се изучават простите свойства на числата, изразени с цифри, и основните действия с тях.
прил. аритметѝчен, аритметѝчна, аритметѝчно, мн. аритметѝчни. Аритметично действие.

Грешни изписвания (15)

  • аретметека
  • аретметекъ
  • аретметика
  • аретметикъ
  • аритметека
  • аритметекъ
  • аритметикъ
  • ъретметека
  • ъретметекъ
  • ъретметика
  • ъретметикъ
  • ъритметека
  • ъритметекъ
  • ъритметика
  • ъритметикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арит-ме-ти-ка
членувано арит-ме-ти-ка-та
мн.ч. арит-ме-ти-ки
членувано арит-ме-ти-ки-те
звателна форма