арианство

Речник на българския език

ариа̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Една от големите ереси в християнската църква (ІV—VІ в. ), създадена от александрийския предвитер Арий и отричащ единството на Светата Троица и следователно божествената същност на Исус Христос. Бива отречено от Никейския (325 г. ) и Канстантинополския (381 г. ) събори.

Грешни изписвания (7)

  • ареанство
  • ареанству
  • арианству
  • ъреанство
  • ъреанству
  • ърианство
  • ърианству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ари-ан-с-т-во
членувано ари-ан-с-т-во-то
мн.ч. ари-ан-с-т-ва
членувано ари-ан-с-т-ва-та