арестуване

Речник на българския език

аресту̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • арестувани
  • арестувъне
  • арестувъни
  • аристуване
  • аристувани
  • аристувъне
  • аристувъни
  • ърестуване
  • ърестувани
  • ърестувъне
  • ърестувъни
  • ъристуване
  • ъристувани
  • ъристувъне
  • ъристувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арес-ту-ва-не
членувано арес-ту-ва-не-то
мн.ч. арес-ту-ва-ния
членувано арес-ту-ва-ни-я-та