арестант

Речник на българския език

ареста̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ареста̀нти, м. Лице, което се намира под арест; затворник.
прил. ареста̀нтски, ареста̀нтска, ареста̀нтско, мн. ареста̀нтски.

Грешни изписвания (3)

  • аристант
  • ърестант
  • ъристант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арес-тант
непълен член арес-тан-та
пълен член арес-тан-тът
мн.ч. арес-тан-ти
членувано арес-тан-ти-те
бройна форма арес-тан-ти
звателна форма арес-тан-те