аренда̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. аренда̀тори, м. Лице, което взема и използва недвижим имот под аренда.
Грешни изписвания (7)
- арендатур
- ариндатор
- ариндатур
- ърендатор
- ърендатур
- ъриндатор
- ъриндатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | арен-да-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | арен-да-то-ра | |
| пълен член | арен-да-то-рът | |
| мн.ч. | арен-да-то-ри | |
| членувано | арен-да-то-ри-те | |
| бройна форма | арен-да-то-ри | |
| звателна форма | арен-да-то-ре | |