ареал

Речник на българския език

ареа̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ареа̀ли, (два) ареа̀ла, м. Спец. Област, в чиито граници са разпространени определени видове растения, животни, езикови явления.

Грешни изписвания (3)

  • ариал
  • ъреал
  • ъриал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аре-ал
непълен член аре-а-ла
пълен член аре-а-лът
мн.ч. аре-а-ли
членувано аре-а-ли-те
бройна форма аре-а-ла
звателна форма —

Връзки