аргументиране

Речник на българския език

аргументѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • аргоментиране
  • аргоментиръне
  • аргоминтиране
  • аргоминтиръне
  • аргументиръне
  • аргуминтиране
  • аргуминтиръне
  • ъргоментиране
  • ъргоментиръне
  • ъргоминтиране
  • ъргоминтиръне
  • ъргументиране
  • ъргументиръне
  • ъргуминтиране
  • ъргуминтиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-гу-мен-ти-ра-не
членувано ар-гу-мен-ти-ра-не-то
мн.ч. ар-гу-мен-ти-ра-ния
членувано ар-гу-мен-ти-ра-ни-я-та