арбитриране

Речник на българския език

арбитрѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • арбетриране
  • арбетрирани
  • арбетриръне
  • арбетриръни
  • арбитрирани
  • арбитриръне
  • арбитриръни
  • ърбетриране
  • ърбетрирани
  • ърбетриръне
  • ърбетриръни
  • ърбитриране
  • ърбитрирани
  • ърбитриръне
  • ърбитриръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-бит-ри-ра-не
членувано ар-бит-ри-ра-не-то
мн.ч. ар-бит-ри-ра-ния
членувано ар-бит-ри-ра-ни-я-та