арбалет

Речник на българския език

арбалѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. арбалѐти, (два) арбалѐта, м. Старинно ръчно стрелково оръжие — лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата.

Грешни изписвания (3)

  • арбълет
  • ърбалет
  • ърбълет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-ба-лет
непълен член ар-ба-ле-та
пълен член ар-ба-ле-тът
мн.ч. ар-ба-ле-ти
членувано ар-ба-ле-ти-те
бройна форма ар-ба-ле-та
звателна форма