аптекар

Речник на българския език

аптека̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

аптека̀рят, аптека̀ря, мн. аптека̀ри, м. Лице, което работи в аптека; фармацевт.
прил. аптека̀рски, аптека̀рска, аптека̀рско, мн. аптека̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • аптикар
  • ъптекар
  • ъптикар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-те-кар
непълен член ап-те-ка-ря
пълен член ап-те-ка-рят
мн.ч. ап-те-ка-ри
членувано ап-те-ка-ри-те
бройна форма ап-те-ка-ри
звателна форма ап-те-ка-рю