апроприа̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
книж. Присвояване, завладяване.
Грешни изписвания (47)
- апроприациъ
- апропреацеа
- апропреацеъ
- апропреацея
- апропреациа
- апропреациъ
- апропреация
- апроприацеа
- апроприацеъ
- апроприацея
- апроприациа
- апрупреацеа
- апрупреацеъ
- апрупреацея
- апрупреациа
- апрупреациъ
- апрупреация
- апруприацеа
- апруприацеъ
- апруприацея
- апруприациа
- апруприациъ
- апруприация
- ъпропреацеа
- ъпропреацеъ
- ъпропреацея
- ъпропреациа
- ъпропреациъ
- ъпропреация
- ъпроприацеа
- ъпроприацеъ
- ъпроприацея
- ъпроприациа
- ъпроприациъ
- ъпроприация
- ъпрупреацеа
- ъпрупреацеъ
- ъпрупреацея
- ъпрупреациа
- ъпрупреациъ
- ъпрупреация
- ъпруприацеа
- ъпруприацеъ
- ъпруприацея
- ъпруприациа
- ъпруприациъ
- ъпруприация
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ап-роп-ри-а-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ап-роп-ри-а-ци-я-та | |
| мн.ч. | ап-роп-ри-а-ции | |
| членувано | ап-роп-ри-а-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |