април

Речник на българския език

апрѝл съществително име, мъжки род (тип 6) редактиране

Значение

м., неизм. Четвъртият месец на календарната година.
прил. апрѝлски, апрѝлска, апрѝлско, мн. апрѝлски. Априлско въстание.

Грешни изписвания (1)

  • ъприл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-рил
непълен член
пълен член
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма