апотео̀з
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. В античността — обред за обожествяване на лица или предмети.
2. Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.
1. В античността — обред за обожествяване на лица или предмети.
2. Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития, предмети.
Синоними
Грешни изписвания (8)
- апотеос
- апотиос
- апутеос
- апутиос
- ъпотеос
- ъпотиос
- ъпутеос
- ъпутиос
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | апо-те-оз | |
|---|---|---|
| непълен член | апо-те-о-за | |
| пълен член | апо-те-о-зът | |
| мн.ч. | апо-те-о-зи | |
| членувано | апо-те-о-зи-те | |
| бройна форма | апо-те-о-за | |
| звателна форма | — | |