апострофирало е

Речник на българския език

1. апострофирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

апострофирало е е производна форма на апострофирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. апострофирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

апострофирало е е производна форма на апострофирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. апострофирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

апострофирало е е производна форма на апострофирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).