апокалипсис

Речник на българския език

апокалѝпсис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Християнска църковна книга от Новия завет, която съдържа пророчество за края на света.
2. Прен. Обстановка или състояние, които всяват страх, ужас, неизвестност и загадъчност.
прил. апокалиптѝчен, апокалиптѝчна, апокалиптѝчно, мн. апокалиптѝчни. Апокалиптична картина.

Грешни изписвания (15)

  • апокалипсес
  • апокълипсес
  • апокълипсис
  • апукалипсес
  • апукалипсис
  • апукълипсес
  • апукълипсис
  • ъпокалипсес
  • ъпокалипсис
  • ъпокълипсес
  • ъпокълипсис
  • ъпукалипсес
  • ъпукалипсис
  • ъпукълипсес
  • ъпукълипсис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. апо-ка-лип-сис
непълен член апо-ка-лип-си-са
пълен член апо-ка-лип-си-сът
мн.ч. апо-ка-лип-си-си
членувано апо-ка-лип-си-си-те
бройна форма апо-ка-лип-си-са
звателна форма