апликация

Речник на българския език

аплика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. аплика̀ции, ж. Фигура от един вид материя, пришита или залепена върху друг вид материя за украса.

Грешни изписвания (23)

  • аплекацеа
  • аплекацеъ
  • аплекацея
  • аплекациа
  • аплекациъ
  • аплекация
  • апликацеа
  • апликацеъ
  • апликацея
  • апликациа
  • апликациъ
  • ъплекацеа
  • ъплекацеъ
  • ъплекацея
  • ъплекациа
  • ъплекациъ
  • ъплекация
  • ъпликацеа
  • ъпликацеъ
  • ъпликацея
  • ъпликациа
  • ъпликациъ
  • ъпликация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-ли-ка-ция
членувано ап-ли-ка-ци-я-та
мн.ч. ап-ли-ка-ции
членувано ап-ли-ка-ци-и-те
звателна форма